Миоми на матката

Термините миома и миомен възел са синоними и представляват доброкачествени тумори, произхождащи от миометриума на матката. Миомата засяга 25 % от жените над 30-годишна възраст. Туморът се среща рядко под 18-годишна възраст, а в менопаузата регресира. Миомата е най-често срещаният маточен тумор и един от най-често срещаните тумори на женска полова система. Миоматозната матка е една от най-честите причини за отстраняване на матката в световен мащаб.

Точната причина за появата и развитието на миомната болест е все още неизяснена. Множество проучвания в тази насока се стремят да изяснят взаимодействието между генетичните, хормонални и растежни фактори, които детерминират появата и развитието на миомите.

Симптомите, свързани с маточните фиброми, могат най-общо да се разделят в три категории:

1) абнормно маточно кървене – нередовни, обилни и чести кръвотечения, които могат да доведат до анемия

 2) тазов дискомфорт и болка, при големи възли симптоми на притискане на определени органи, най-често пикочен мехур, ректум, уретери.

 3) нарушения във фертилността и съпътстващата бременност, и раждане.

Независимо че по-голямата част от миомите са малки и асимтомни, при около 20 – 25% от жените заболяването нарушава сериозно и хронично здравния им статус и налага лечение. 

Повечето от жените с миоми нямат оплаквания по време на бременността, само при около 10 – 30% от бременните се наблюдават миома-свързани симптоми. Болката е най-честият симптом и се среща обикновено през втори и трети триместър от бременността при случаите с маточни фиброми над 5 см.

Редица  проучвания, проследяващи промените в големината на миомите по време на целия период на бременността, сочат, че повечето (60 – 78%) не променят своя размер . Увеличаване размера на фибромите се наблюдава при 22 – 32% в първи триместър, особено през първите 10 г.с., и в изключително редки случаи във втори и трети триместър.

В зависимост от посоката, към която нарастват могат да бъдат:

1. Интрамурални- развиват се в стената на матката. Най-чести като локализация.
2. Субсерозни- нарастват към серозата, покриваща матката. Могат да стигнат до огромни размери и да остана без изява.
3. Субмукозен- с растеж към кухината на матката. Те са около 5-10% от всички видове , но са с най-голяма клинична изява.
4. Интралигаментарен- растеж в посока към широката връзка. Понякога са трудни за диагноза и предизвикват симптоми на компресия.
5. Паразитни- субсерозни с алтернативно кръвоснабдяване най-често към оментум.
6. Субмукозен на краче
7. >50% интрамурален
8. <50% интрамурален
9. в контакт с лигавицата, 100% интрамурален
10. инрамурален
11. субсерозен >50% интрамурален
12. субсерозен <50% интрамурален
13. субсерозен на краче
14. други

Диагнозата се предполага по типичните симптоми, а се поставя чрез гинекологичен преглед и  ултразвуково изследване. В някои случаи може да бъде назначена и допълнителна диагностика като компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс.

Голяма част от миомите са безсимптомни и нямат нужда от лечение. Около 20% до 50% са клинично изявени с атипично маточно кървене, железен дефицит и анемия,симптоми на притискане. Поведението зависи от възрастта и репродуктивните желания на пациентките, големината и разположението на възлите.

Използват се гестагенови монопрепарати, хормонални спирали и GnRH-агонисти за повлияване на кървенето и ограничаване на растежа на възлите.

С най-голям успех се прилагат селективни модулатори на прогестероновите рецептори( SPRM), те бързо повлияват кръвотеченията, водят до намаляване на обема на възлите, което позволява жените бързо да се възстановят от анемичния синдром. Препарата Улипристалацетат се прилага по схеми за 3 или 6 месеца.

Допълнитено могат да се приемат и нестероидни противовъзпалителни за повлияване на болката и железни препарати за повлияване на анемията.

Медикаментозното лечение обаче най-често е временно такова. След спиране на медикаментите оплакванията се завръщат. Единствено покриване на периода до менопауза, когато е известно,  че по-голямата част от възлите не нарастват, се свързва с по-дори резултати.

Миомектомия – отстраняване само на възела/възлите. В зависимост от локализацията, големината и броя на миомите може да бъде извършена

1. Лапароскопия – минимално инвазивен метод, с малко кръвозагуба и бързо следоперативно възтановяване
2. Хистероскопия – при възли в кухината на матката, може да се приложи хистероскопска резекция.
3. Лапаротомия – при много големи или дълбоко в мускулатурата разположени възли се пристъпва към класическа операция с коремен разрез.

Хистеректомия – т.е. отстраняване на цялата матка( не на яйчниците). Без съмнение най-ефективния метод на лечение. Операцията може да се направи минимално инвазивно(лапароскопия) или с коремен разрез. Вагиналния достъп също е вариант при малка матка/възел. 

Емболизация на маточните артерии – чрез запушване на съдовете се цели намляване на кръвоснабдяването на миомния възел. Ефектът е намаляване на кървенето и симптомите на притискане, както и намаляване размера на тумора. Съществува риск от остър емболизационен синдром, водещ до сепсис и шок. Методът не се препоръчва за нераждали жени.

Високоинтензивния фокусиран ултразвук , HiFU – неинвазивен вариант, който при добро прецизиране на пациентките показва добро повлияване на симптомите за период от време.

Тук мисля че можем да споменем и методи на китайската медицина като акупунктура или акупресура. Има иблкови екстракти и хранителни добавки,които могат да облекчат оплакванията – Резвератрол и екстракт от зелен чай.  Те могат да подкрепят традиционната медицина в определени случаи.