Раждане

Мисля,  че естественото раждане не се нуждае от реклама или от защита. То е нормално и е естествения завършек на бременността. Еволюцията е имала на разположение достатъчно време да усъвършенства този механизъм и едва ли някой от нас – въпреки амбициите на не малко хора  – ще успее да го подобри.

Напоследък много се шуми около нормалното раждане и около прекалено високия брой на оперативните раждания. Слава Богу наблюдаваме положителна тенденция в това отношение. За мен добрата комуникация е от решаващо значение. Нормално е всяка бременна да има определени очаквания относно процеса, те обаче следва да бъдат споделени с водещия раждането и то по възможност не между две контракции. Аз приветствам всичко, което не вреди на механизма на раждането и на бебето. Теми за разговор обикновено са

• зала за активно раждане
• присъствие на пртньора
• окситоцин
• епизиотомия
• епидурална упойка
• движение и пиене на вода
• отложено клампиране
• контакт кожа в кожа
• вана за хидроаналгезия

Пак наблягам на навременната двустранна комуникация. Ако няма противопоказания или спешна ситуация сигурен съм ще постигнем консенсус.

То със сигурност е тема за сериозни дискусии, но за някои бременни е  единствения начин да родят. Мисля, че точно там е разковничето – в добрата, точна и навременна индикация за тази операция. Решението трябва винаги да е съобразено с мнението на бременната, а ако патологията е интердисциплинарна, то тогава следва да има препоръка и от другия специалист. Тук наблягам на думата препоръка – индикацията следва да бъда сложена от човека, който ще води раждането. В съвременната медицина има малко абсолютни индикации за цезарово сечение и многобройни по-меки такива.  Усъвършенстването на метода , значителен напредък в анестезията и в следоперативното болкоуспокояване са превърнали  секциото в предпочитан метод за раждане. Нека обаче да не забравяме, че става въпрос за коремна операция, която крие рискове, които могат да доведат до краткотрайни или дълготрайни усложнения.

Естествено напълно възможно. Предварително се уточняват неща като причини за предхождащото секцио, мотивация на бременната, предлежание на плода, интервал между бременностите, условия на спешност и други. Няма контраиндикации за използване на окситоцин или упойка.

Аз предпочитам термина асистирано нормално раждане. Става въпрос за изваждане на бебето в периода на изгонване с помощта на вакуум или акушерски форцепс, т.е. при пълно разкритие, пукнат околоплоден мехур и глава на бебето в идеалния случай по-ниско от средата на таза – разбира се при строги индикации. Най-честите причини са паднали тонове и заплашваща асфиксия на бебето или вторична родова слабост. Най-общо казано това не е вид раждане, което си избираме, а по-скоро спешна акушерска намеса, но и тук има изключения – например планирана екстракция с вакуум при противопоказания за напъване (мита за отлепяне на ретината при жени с миопия).

Редица ситуации налагат така наречената индукция на раждането. Някои примери са:

• бебенце с ниско тегло, което не наддава;
• предполагаемо много тежък плод;
• декомпенсирала артериална хипертония;
• гестационен диабет, при който не може да се постигне добър контрол на кръвната захар;
• прееклампсия;
• HELLP- синдром;
• вродени аномалии на плода;
• преносена бременност

Предизвикването на раждането е процес и в зависимост от избрания метод отнема различно време. Използват се физиологични методи, хомеопатични глобули, акупунктура и медикаменти. За съжаление по-голямата част от медикаментите използвани за индукция не са налични в България. При правилна индикация, с подходяща нагласа и търпение винаги стигаме до целта.